Повечето от нас идват в йогата чрез тялото — постелка, разстлана в тиха стая, поза, задържана докато дъхът се успокои. Но традицията крие нещо по-широко зад тези пози: цял начин на внимание, на преминаване през деня с малко повече грижа. Картата за това е стара и нежна. Тя не изисква всичко от вас наведнъж.
Йогата надхвърля физическите упражнения. Нейното по-старо сърце живее в осмината нара на йогата, изложени в Йога сутрите на Патанджали. Този осмокрачен път — Аштанга, от санскрит ашта (осем) и анга (крак) — събира цялата практика в една тиха форма, като тялото е само първата врата.
Осмината нара на йогата
Осмината нара предлагат рамка за стабилен растеж, вътрешен и външен. Те не са стъпки, които трябва да се изкачват по ред, а части на едно живо цяло — да се изследват и вплитат в живота с времето. Помислете за позите, с които повечето от нас се срещат първо като вход, а не като цялата къща.
- Яма (етични стандарти). Принципите, които ръководят как се срещаме със света около нас — ненасилие (ахимса), истинност (сатя), неприсвояване (астея), правилно използване на енергията и самообладание (брахмачария) и непритежание (апариграха).
- Нияма (лични наблюдения). Практиките, които развиват вътрешна дисциплина и самоуважение — чистота (сауча), удовлетвореност (сантoша), дисциплинирано усилие (тапас), самоизучаване (сваджая) и предаване на по-висша цел (Ишвара Пранидхана).
- Асана (пози). Аспектът на йогата, най-познат на Запад — физически пози, които стабилизират тялото, облекчават го и го подготвят за седене.
- Пранаяма (дихателна практика). Работа с дъха, осъзнаване колко тясно е свързан с нашето умствено и емоционално състояние.
- Пратяхара (оттегляне на сетивата). Насочване на сетивата навътре, далеч от привличането на външните стимули.
- Дхарана (концентрация). Събиране на вниманието върху една точка — дъха, мантра, предмет — и поддържането му.
- Дхьяна (медитация). Състояние на установено, безусилено поглъщане, при което умът се успокоява.
- Самадхи (поглъщане). В рамките на Патанджали, това е крайният стремеж на пътя — дълбок покой, в който обичайното усещане за разделение изчезва.
Историческият контекст на осмината нара
Осмината нара се установяват от Махариши Патанджали в неговия основополагащ текст, Йога сутрите, обикновено датирани около 400 г. сл. Хр.. Думата сутра означава „да нанизваш или тъчеш“, намек за това как тези около 195 до 196 афоризми — кратки, плътни изречения — се свързват, за да образуват цяла философия.
Йога сутрите са разделени на четири части. Втората, Садхана Пада (книгата за духовна практика), изброява осемте части в Сутра 2.29. Патанджали предлага осемкратния път като начин за облекчаване на човешкото страдание и движение към самоосъзнаване. Традицията описва най-дълбоките етапи на това движение в свои собствени стадии: първо поглъщане (савикалпа, или сампраджната самадхи), което все още държи тихо усещане за субект и обект, отварящо се към по-пълно поглъщане (нирвикалпа, или асампраджната самадхи), като каивалия — освобождение — е посочена като заявената цел на пътя.
Оригиналният санскрит за осемте части, цитиран в Сутра 2.29, гласи:
यमनियमासनप्राणायामप्रत्याहारधारणाध्यानसमाधयोऽष्टावङ्गानि ॥ २.२९॥
(Яма нияма асана пранаяма прятяхара дхарана дхяна самадхи аштау ангани || 2.29 ||)
Заедно тези осем части се описват като култивиращи по-хармоничен ум, тяло и дух, насочвайки практикуващия към установено чувство на благополучие и свобода.
Яма — етични стандарти
Йогийският път започва, според традицията, с Яма: етичните принципи, които оформят начина, по който се срещаме със света около нас. Те са по-скоро начин на поведение, към който се израства, отколкото списък с правила. Яма приканва към устойчива вътрешна дисциплина, разгръщане, а не изискване, като ни подтиква да въплътим ценности като:
- Ахимса (अहिंसा). Ненасилие и състрадание в мисъл, слово и действие.
- Сатя (सत्य). Истинност и честност в начина, по който говорим и се отнасяме с другите.
- Астея (अस्तेय). Неприсвояване — не само на вещи, но и на време, енергия и идеи.
- Брахмачария (ब्रह्मचर्य). Класически, въздържание и правилно използване на жизнената енергия; днес често практикувана като умереност и самоконтрол на сетивата.
- Апариграха (अपरिग्रह). Безжадност и ненаслаждаване — намиране на удовлетворение с това, което имаме, без безкрайно натрупване.
Нияма — лични практики
Нияма, втората част, насочва вниманието навътре, към лични практики, които усъвършенстват характера и решимостта. Докато Яма гледа навън, Нияма гледа към дома. Петте Ниями са:
- Сауча (शौच). Чистота — на тялото, но и на ума и речта.
- Сантoша (संतोष). Удовлетворение — намиране на лекота в това, което е, и оценяване на настоящия момент.
- Тапас (तपस्). Дисциплинирани усилия и постоянство — топлината на устойчива отдаденост.
- Свaдхяйа (स्वाध्याय). Самоизучаване — четене на текстове, размисъл върху собствените мисли и действия, по-дълбоко опознаване на себе си с честност.
- Ишвара Пранихана (ईश्वरप्रणिधान). В текста означава предаване на божественото — разбирано широко като висша сила, по-дълбока цел или просто пускане на нуждата да контролираш.
Нияма е тихата, ежедневна работа. Много хора откриват, че воденето на дневник за самоизследване и размисъл дава на Свaдхяя място да живее — място, където да забелязват какво се повтаря и какво се променя.
Асана — физически пози
Асана, най-разпознаваемото лице на йога на Запад, е практиката на физически пози. Думата идва от санскрит и означава „седалка“, първоначално се отнася до стабилна седяща поза — тяло, достатъчно спокойно, за да седи и диша.
Много пози са подходящи за медитация, но сърцето на асана е да намериш една — Стихира Сухасана — която ти позволява да бъдеш стабилен, удобен и неподвижен. Стабилна възглавница за сядане може да направи разликата между просто сядане и сядане удобно — и тази малка разлика често решава дали ще седнеш отново утре.
На по-дълбоко ниво асана е за събиране на ума, тялото и дъха в едно. Задържайки поза, вниманието се премества от повърхността на тялото към нещо по-тихо отвътре.
Струва си да се помни, че асана е само един от осемте клона. Тя предлага много сама по себе си — но в традицията се казва, че пълната трансформация идва от работа с всички осем заедно.
Пранаяма — практика с дъха
Пранаяма, четвъртият клон, работи с дъха. Думата произлиза от две санскритски корени: прана, означаващ „дъх“ или „жизнена сила“, и аяма, означаващ „разширение“ или „регулация“.
Дъхът е близо до ума. Пранаяма разпознава тази връзка и работи с нея нежно — и в традицията регулирането на дъха се смята, че носи спокойствие, фокус и устойчива стабилност. Много хора обичат първо да ароматизират въздуха, може би с няколко капки етерично масло за практиката с дъха, за да подскажат на сетивата, че е време да забавят темпото.
Има много техники, всяка със свой характер. Някои от по-често срещаните включват:
- Уджайи Пранаяма (победоносен дъх). Леко стесняване на гърлото създава мек, океански звук при всяко вдишване и издишване.
- Нади Шодхана (дишане през алтернативни ноздри). Дишане през една ноздра наведнъж; в традицията се казва, че това балансира двете страни.
- Капалбхати (дъх, който осветява черепа). По-енергична техника с бързи, силни издишвания, последвани от пасивни вдишвания.
Практикуващите описват пранаяма като начин да успокоят ума и да стабилизират енергията. Работейки с дъха, останалата част от практиката често става по-спокойна.
Пратяхара — оттегляне на сетивата
Пратяхара, петият клон, е практиката да се насочват сетивата навътре, далеч от постоянния натиск на света. Става дума за разхлабване на хватката на разсейването и обръщане на вниманието към вътрешния пейзаж.
Има няколко начина за практикуване на Пратяхара, включително:
- Меко гледане в една точка (Тратака). Почивка на очите върху предмет — класически пламък на свещ за гледане — за събиране на ума и оставяне на разсейванията да отпаднат.
- Затваряне на очите и следене на дъха. Прост метод, който закотвя вниманието вътре и развива вътрешна осъзнатост.
- Пускане на външните звуци. Практикуване на тихо място или използване на тапи за уши, за да се омекоти външният шум.
Пратяхара е естествен праг по пътя — тя подготвя пътя за по-дълбокото спокойствие, което следва. Някои хора обичат да отбелязват този праг с тамян за начало на практиката, малък сигнал, че това време е отделено.
Дхарана — концентрация
Дхарана, шестият клон, е фокусирана концентрация: насочване на вниманието към една точка — дъха, мантра, предмет — и задържането му там.
Дхарана тренира ума да остане и да устои на разсейването. Тази устойчивост прави възможна по-дълбоката медитация. Има няколко начина за практикуване, включително:
- Повтаряне на мантра. Тихо или на глас повтаряне на дума или фраза — „Ом“ или лична утвърждаваща фраза. Джапа мала за отброяване на мантрата дава на ръцете нещо да правят, докато умът остава със звука.
- Следене на дъха. Наблюдаване на естествения му поток без опити да се контролира.
- Задържане на образ. Почивка на ума върху ментална картина — цвете, символ, мандала.
Дхяна — медитация
Дхяна, седмият клон, е установено медитативно потапяне. Тук умът се фокусира без усилие, а бърборенето на мислите и тревогите започва да се успокоява.
Дхяна често се нарича просто „медитация“ на Запад, но традицията означава повече от тихо седене. Тя описва състояние на спокойна, събрана концентрация, при което обичайното усещане за отделно „аз“ се разрежда. Много практикуващи откриват, че звукът за успокояване на ума преди медитация помага за прехода — постоянният тон на пееща купа, звъняща в началото и края на сесията, придава на практиката ясна насока.


