Повечето от нас се запознават с йогата чрез тялото - постелка, разгъната в тиха стая, и поза, задържана, докато дъхът се успокои. Но зад тези пози традицията разкрива нещо по-широко: цялостен начин да насочваме вниманието си и да преминаваме през деня с малко повече грижа. Картата на този път е древна и нежна. Тя не изисква всичко от вас наведнъж.
Йогата е много повече от физически упражнения. Древната ѝ същност се крие в осемте части на йогата, описани в „Йога сутри“ на Патанджали. Този осемчастен път, аштанга, от санскритските ашта (осем) и анга (части), обединява цялата практика в едно спокойно цяло, като тялото е само първата му врата.
Осемте части на йогата
Осемте части предлагат рамка за устойчиво израстване - вътрешно и външно. Те не са стъпала, които трябва да изкачвате по ред, а части от едно живо цяло, които с времето да изследвате и вплитате в живота си. Мислете за позите, с които повечето от нас се срещат първо, като за вход, а не за цялата къща.
- Яма (етични принципи). Принципите, които ръководят начина, по който се отнасяме към света около нас: ненасилие (ахимса), истинност (сатя), некрадене (астея), правилно използване на енергията и самообладание (брахмачаря) и не-привързване към притежанията (апариграха).
- Нияма (лични принципи). Практиките, които развиват вътрешна дисциплина и самоуважение: чистота (сауча), удовлетвореност (сантоша), дисциплинирани усилия (тапас), себепознание (свадхяя) и отдаване на по-висша цел (Ишвара пранидхана).
- Асана (пози). Най-познатият на Запад аспект на йогата - физически пози, които стабилизират и отпускат тялото и го подготвят за седене.
- Пранаяма (практика с дъха). Работа с дъха и осъзнаване колко тясно е свързан той с психическото и емоционалното ни състояние.
- Пратяхара (оттегляне на сетивата). Насочване на сетивата навътре, далеч от привличането на външните стимули.
- Дхарана (концентрация). Събиране на вниманието в една-единствена точка - върху дъха, мантра или предмет - и задържането му там.
- Дхяна (медитация). Състояние на спокойно, безусилно поглъщане, в което умът утихва.
- Самадхи (пълно поглъщане). В системата на Патанджали това е частта, към която се движи пътят - дълбока неподвижност, в която обичайното усещане за отделеност изчезва.
Исторически контекст на осемте части
Осемте части са описани от махариши Патанджали в основополагащия му текст „Йога сутри“, обикновено датиран около 400 г. от н.е. Думата сутра означава „изплитам или изтъкавам нишка“ и подсказва как тези приблизително 195-196 афоризма, кратки и наситени с идеи изречения, се свързват, за да изградят цялостна философия.
„Йога сутрите“ са разделени на четири части. Втората, Садхана пада (книгата за духовната практика), изброява осемте елемента в сутра 2.29. Патанджали представя осемстепенния път като начин за облекчаване на човешкото страдание и движение към себепознание. Традицията описва най-дълбоките етапи на това движение със свои термини: първото сливане (савикалпа, или сампраджната самадхи), което все още запазва тихо усещане за субект и обект, отваря път към по-пълно сливане (нирвикалпа, или асампраджната самадхи), а кайваля, освобождението, е посочена като крайната цел на пътя.
Оригиналният санскритски текст за осемте елемента, цитиран в сутра 2.29, гласи:
यमनियमासनप्राणायामप्रत्याहारधारणाध्यानसमाधयोऽष्टावङ्गानि ॥ २.२९॥
(Яма нияма асана пранаяма пратяхара дхарана дхяна самадхи аштау ангани || 2.29 ||)
Заедно тези осем елемента се описват като култивиращи по-хармонични ум, тяло и дух, насочвайки практикуващия към устойчиво усещане за благополучие и свобода.
Яма, етични принципи
Йогийският път традиционно започва с Яма: етичните принципи, които оформят начина, по който се отнасяме към света около нас. Те са по-скоро начин на поведение, който постепенно усвояваме, отколкото списък от правила. Яма приканва към постоянна вътрешна дисциплина - към постепенно разгръщане, а не към изискване, като ни насърчава да въплътим ценности като:
- Ахимса (अहिंसा). Ненасилие и състрадание в мисли, думи и действия.
- Сатя (सत्य). Правдивост и честност в начина, по който говорим и общуваме с другите.
- Астея (अस्तेय). Неотнемане - не само на вещи, но и на време, енергия и идеи.
- Брахмачаря (ब्रह्मचर्य). В класическия смисъл - въздържание и правилно използване на жизнената енергия; днес обикновено се практикува като умереност и самообладание на сетивата.
- Апариграха (अपरिग्रह). Неалчност и непривързаност, намиране на удовлетворение в това, което имаме, без безкрайно натрупване.
Нияма, лични предписания
Нияма, вторият елемент, насочва вниманието навътре - към лични предписания, които усъвършенстват характера и решимостта. Докато Яма гледа навън, Нияма насочва поглед към дома. Петте ниями са:
- Шауча (शौच). Чистота - на тялото, но също и на ума и речта.
- Сантоша (संतोष). Удовлетвореност, намиране на лекота в това, което е, и признателност към настоящия момент.
- Тапас (तपस्). Дисциплинирани усилия и постоянство, топлината на неотклонната отдаденост.
- Свадхяя (स्वाध्याय). Самоизучаване, четене на текстовете, размисъл върху собствените мисли и действия и по-искрено опознаване на себе си.
- Ишвара Пранидхана (ईश्वरप्रणिधान). В текста - отдаване на божественото, разбирано широко като висша сила, по-дълбока цел или просто освобождаване от нуждата да контролирате.
Нияма е тиха, ежедневна работа. Много хора откриват, че воденето на дневник за самонаблюдение и размисъл дава на свадхяя място, където да се проявява - място да забелязват какво се повтаря и какво се променя.
Асана, физически пози
Асана, най-разпознаваемото лице на йога на Запад, е практиката на физически пози. Думата идва от санскритската дума за „седалище“ и първоначално се е отнасяла до стабилна седяща поза, в която тялото е достатъчно спокойно, за да седи и да диша.
Много пози са подходящи за медитация, но същността на асана е да намерите една, Стира Сукхасана, която ви позволява да бъдете стабилни, удобни и неподвижни. Стабилната възглавница, върху която да седите може да направи разликата между това да седите и да седите удобно, а именно тази малка разлика често определя дали ще седнете отново утре.
На по-дълбоко ниво асана означава да съберем ума, тялото и дъха в едно. Когато задържаме поза, вниманието се придвижва от повърхността на тялото към нещо по-тихо под нея.
Струва си да помним, че асана е само един от осемте стълба. Тя предлага много и сама по себе си, но според традицията по-пълната трансформация идва от работата с всичките осем заедно.
Пранаяма, практика с дъха
Пранаяма, четвъртият стълб, работи с дъха. Думата произлиза от два санскритски корена: прана, означаващ „дъх“ или „жизнена сила“, и аяма, означаващ „разширяване“ или „регулиране“.
Дъхът е тясно свързан с ума. Пранаяма признава тази връзка и работи с нея внимателно, а според традицията регулирането на дъха носи спокойствие, концентрация и вътрешна устойчивост. Много хора обичат първо да ароматизират въздуха, например с няколко капки етерично масло за практиката с дъха, за да разберат сетивата, че е време да забавят темпото.
Съществуват много техники, всяка със своя особен характер. Някои от по-разпространените са:
- Уджайи пранаяма (победоносен дъх). Лекото свиване на гърлото създава мек, подобен на океан звук при всяко вдишване и издишване.
- Нади Шодхана (редуващо се дишане през ноздрите). Дишане през едната ноздра, а след това през другата; според традицията се смята, че това привежда двете страни в равновесие.
- Капалбхати (изпълващ черепа дъх). По-енергична техника с бързи, силни издишвания, последвани от пасивни вдишвания.
Практикуващите описват пранаяма като начин да успокоят ума и да уравновесят енергията. Когато работите с дъха, останалата част от практиката често също става по-спокойна.
Пратяхара, оттегляне на сетивата
Пратяхара, петият елемент, е практиката на насочване на сетивата навътре, далеч от постоянния зов на света. Тя се състои в отпускане на хватката на разсейването и насочване на вниманието към вътрешния пейзаж.
Съществуват няколко начина за практикуване на пратяхара, включително:
- Мек поглед към една-единствена точка (Тратака). Задържане на погледа върху предмет, обикновено пламъка на една свещ, към който се гледа, за да се събере умът и разсейванията да отпаднат.
- Затваряне на очите и следене на дъха. Проста практика, която закотвя вниманието навътре и развива вътрешната осъзнатост.
- Отпускане на външните звуци. Практикуване на тихо място или използване на тапи за уши, за да се приглуши шумът отвън.
Пратяхара е естествен праг по този път и подготвя за по-дълбокия покой, който следва. Някои хора обичат да отбележат този праг с тамян, който обозначава началото на практиката - малък знак, че това време е отделено за нея.
Дхарана, концентрация
Дхарана, шестият елемент, е съсредоточена концентрация: насочване на вниманието към една-единствена точка, дъха, мантра или предмет и задържането му там.
Дхарана тренира ума да остава съсредоточен и да устоява на разсейването. Тази устойчивост прави възможна по-дълбоката медитация. Съществуват няколко начина за практикуването ѝ, включително:
- Повтаряне на мантра. Тихо или на глас повтаряне на дума или фраза, „Ом“ или лично утвърждение. Мала за джапа, с която да следвате ритъма на мантрата, дава на ръцете нещо, с което да се занимават, докато умът остава съсредоточен върху звука.
- Следене на дъха. Наблюдаване на естествения му ритъм, без опит да бъде променян.
- Задържане на образ. Умът се насочва към мисловна картина, цвете, символ или мандала.
Дхяна, медитация
Дхяна, седмият елемент, е устойчиво медитативно потапяне. Тук умът се съсредоточава без усилие, а потокът от мисли и тревоги започва да утихва.
На Запад дхяна често се нарича просто „медитация“, но традицията означава повече от това да седиш тихо. Тя описва състояние на покой и събрано внимание, при което обичайното усещане за отделна същност постепенно отслабва. Много практикуващи установяват, че звукът, който успокоява ума преди медитация, улеснява прехода, а равният тон на пееща купа, прозвучал в началото и края на практиката, ѝ придава ясен завършек.
Съществуват много начини за практикуване на дхяна, като всички споделят целта да успокоят ума. Някои от разпространените практики включват:
- Трансцендентална медитация (TM). Безмълвно повтаряне на мантра, за да се излезе отвъд повърхностното мислене.
- Випасана (медитация на прозрението). Наблюдаване на мислите, усещанията и емоциите, докато възникват и отминават, без осъждане.
- Дзадзен (зен медитация). Седене в тишина, като се остава с дъха или просто с настоящия момент.
Самадхи, поглъщане
Самадхи, осмото стъпало, е посоката, към която води пътят. В рамката на Патанджали то се описва като дълбоко поглъщане, в което усещането за разделеност между аз-а и останалото се разтваря, а практикуващият се казва, че пребивава в дълбока, просторна неподвижност.
Според традицията Самадхи не може да бъде постигнато насила чрез усилия или воля. То се описва като нещо, което постепенно узрява след години търпелива практика - не се завладява, а му се позволява да се случи.
Целта на осемте стъпала
В традицията осемте стъпала водят към Самадхи, но самото пътуване е трансформацията. Яма и Нияма полагат основата на правилното поведение и самодисциплината. Асана (пози) и Пранаяма (практика на дишането) подготвят тялото и ума за седене. Пратяхара (оттегляне на сетивата), Дхарана (концентрация) и Дхяна (медитация) усъвършенстват вниманието и го насочват към вътрешна неподвижност.
Практиките на Ащанга йога
Ащанга йога, енергична и структурирана форма на практика, се основава на учението на Шри К. Патабхи Джойс. Тя следва зададена последователност от пози (асани) във фиксиран ред, като всяка е свързана с дъха (виняса). Има няколко серии с нарастваща трудност; първите са най-широко практикувани:
- Основна серия (Yoga Chikitsa). Базовата последователност, която практикуващите описват като пречистваща и заземяваща; тя е подходяща и за начинаещи.
- Междинна серия (Nadi Shodhana). Надгражда Основната серия с по-предизвикателни пози и по-дълбоки усуквания, за които се смята, че въздействат върху енергийните канали (нади).
- Напреднали серии (Sthira Bhaga), традиционно Напреднала A и B (по-късно разширени към A, D). Те изискват значителна сила и гъвкавост и се практикуват само от опитни практикуващи под ръководството на квалифициран учител.
Ащанга йога възнаграждава постоянната, редовна практика. Обикновено учениците остават с една серия за дълго време, преди да продължат нататък, а повторението е самата цел - то изгражда сила и гъвкавост, наред с концентрация и дисциплина.
Защо да практикуваме осемте стъпала?
Осемте стъпала предлагат път към живот с малко повече мир, яснота и себепознание. Но защо да поемем по него? Традицията насочва към онова, което практиката може тихо да донесе на тялото, ума и духа.
Завръщане към самите нас
В Сутра 2.28 Патанджали предлага следното:
Йога анга анущанат ашудхи кшае джнана диптир авивека кхятех (2.28). Чрез постоянната практика на осемте стъпала на йога нечистотиите се износват, а светлината на мъдростта и различаването засиява.
Когато осемте стъпала се вплетат в живота, те се превръщат в инструмент за себепознание. Постепенно изглаждат „нечистотиите“ - уморените мисли, навици и модели, които ни замъгляват, така че „светлината на мъдростта“ да намери място, откъдето да проникне, и да се открие нещо по-истинско.
Холистичен подход към човека
Докато някои практики се съсредоточават само върху тялото или само върху ума, осемте стъпала обединяват всяка част. Те не са отделни етапи, а взаимосвързани практики, които действат като едно цяло:
- Етичните принципи (Яма и Нияма) полагат основата на правилното поведение и самодисциплината.
- Позите (Асана) и практиките за дишане (Пранаяма) подготвят тялото и ума за медитация.
- Оттеглянето на сетивата (Пратяхара), концентрацията (Дхарана) и медитацията (Дхяна) усъвършенстват вниманието и водят към вътрешен покой.
Практика, която се разгръща
Осемте стъпала не са бързо решение, а практика, която узрява с времето. С търпение практикуващите описват редица промени:
- Физически. По-голяма сила, гъвкавост и спокойно усещане за благополучие.
- Умствено. По-ясен фокус, по-малко стрес, по-устойчиви емоции.
- Духовно. По-дълбоко себепознание, по-близка връзка с настоящия момент и обновено усещане за смисъл.
Дарът вътре
Осемте стъпала понякога се оприличават на краката на стол, като всяко поддържа цялото. Практикувани заедно, те създават тиха взаимосвързаност. Както казва Гурудев Шри Шри Рави Шанкар:
Йога има осем стъпала, както столът има четири крака. Така че, ако издърпате едното, всичко останало ще последва. [...] Когато тялото се развива, цялото тяло се развива заедно. Затова Патанджали казва, че това са всички стъпала на йога (а не етапи на йога).
Заключителна мисъл
Йога предлага път, далеч по-широк от нейните пози. Осемте стъпала, описани от Патанджали, дават цялостна рамка за себепознание, етика, дисциплина, дишане и покой, вплетени едно в друго. Практикувани с времето, те канят малко повече мир, яснота и свързаност в обикновения ден. Ако пътят ви поведе нататък, можете да разгледате по-широкия свят на осъзнатите и духовни инструменти, възникнали около него.
Където и да се намирате по този път, нека практиката ви остане тихо пътуване на учене, израстване и завръщане.


