Има особен вид тишина, която идва от повтарянето на една-единствена фраза бавно, докато шумът в главата започне да утихва. Това е същността на практиката с мантри: не магическо заклинание, а устойчив ежедневен ритуал. Думата сама по себе си прави малко. Работата се върши от фокуса, който ѝ посвещавате, от дъха, повторението и намерението.
Десетте песнопойки, събрани тук, са взети от различни индуистки традиции в Индия. Някои са древни; една от тях, мантрата Маха Мритюнджая, действително е ведическа - среща се в Ригведа и е отразена в по-късните Яджурведа и Атхарваведа. Другите са пуранически, предани или народни химни, появили се много по-късно. Запазили сме точното определение „ведическа“ само там, където то наистина е уместно, а останалите представяме такива, каквито са: свещен звук, предаван през вековете на практика.
В тази традиция мантрата се разбира като нещо повече от поредица от думи. Тя е звук, върху който да съсредоточите вниманието си - сричката, дъхът, постоянното връщане към същата фраза, които постепенно събират разсеяния ум. Предлагаме тези текстове като културен и исторически контекст и като инструмент, който можете да изберете да използвате, никога като доктрина, която трябва да приемете. Следва кратко ръководство към всяка песнопойка, значението зад редовете ѝ и лесен начин да започнете собствена практика.
Мантра на Ганапати (गणपति मंत्र)
В тази традиция първо се призовава Ганеша като божеството, което разчиства пътя преди всяко ново начало. Тази пураническа песнопойка се обръща към него като към отстраняващия препятствията и поклонниците я рецитират, за да потърсят плавно начало - жест на смирение пред предстоящата работа, а не обещание за успех.
ॐ गन गणपतए नमो नमः
श्री सिद्धि विनायक नमो नमः
अष्टविनायक नमो नमः
गणपति बाप्पा मोरयाОм Ган Ганапатае Намо Намах
Шри Сиддхи Винаяк Намо Намах
Ащтавинаяк Намо Намах
Ганапати Баппа Моря
Тази песнопойка е отправена към Ганеша, който в индуистката традиция е почитан като отстраняващия препятствията и божеството на мъдростта, благоденствието и новите начинания. Ред по ред тя гласи следното.
- „Ом Ган Ганапатае Намо Намах“, призив към Ганеша, назоваващ го „Ганапати“ и „Ганапатае“. Повтореното „Намо Намах“ означава „покланям се, покланям се“ - почит и отдаване.
- „Шри Сиддхи Винаяк Намо Намах“, тук той е почитан като „Сиддхи Винаяк“ - този, който се свързва с постижението. „Шри“ изразява благополучие и благодат.
- „Ащтавинаяк Намо Намах“, препратка към осемте свещени храма Ащтавинаяк в Махаращра, разположени около Пуна, всеки от които съхранява уникална, самоявила се (сваямбху) форма на Ганеша.
- „Ganapati Bappa Moraya“ е много обичана фраза от празници и молитви. „Bappa“ означава баща или господар; „Moraya“ е израз на почит. Заедно те представляват топъл призив към присъствието на Ганеша.
Поклонниците я възпяват при започването на нови начинания, ритуали и празнични поводи. Ако държите наблизо малка месингова статуетка на Ганеша, тя може да служи като прост фокус, докато възпявате.
Маха Мритюнджая мантра (महा मृत्युंजय मंत्र)
ॐ त्र्यम्बकं यजामहे
सुगन्धिं पुष्टिवर्धनम् ।
उर्वारुकमिव बन्धनान्
मृत्योर्मुक्षीय मामृतात् ॥Aum Tryambakam Yajaamahe
Sugandhim Pushti-Vardhanam
Urvaarukamiva bandhanaan
Mrityor Muksheeya Mamritaat
Това е единственото действително ведическо песнопение в тази поредица; то се среща в Ригведа (7.59.12) и се повтаря в Яджурведа и Атхарваведа. Посветено е на Шива, божеството, свързвано в индуизма с разпадането и обновлението, и традиционно се рецитира за защита и вътрешна устойчивост.
- „Aum Tryambakam Yajaamahe“ е призоваване към Шива. „Tryambakam“ назовава триокия; „Yajaamahe“ означава „ние почитаме“ или „ние медитираме върху“.
- „Sugandhim Pushti-Vardhanam“ — „Sugandhim“ означава благоуханен или сладко ухаещ, образ на благоприятността; „Pushti-Vardhanam“ говори за подхранващо и поддържащо израстване.
- „Urvaarukamiva Bandhanaan“ е ярка метафора. Както узрялата краставица естествено се отделя от стъблото си, така и песнопението се насочва към освобождаване от светската привързаност.
- „Mrityor Muksheeya Mamritaat“, заключителният ред, е молитва за освобождение (мокша) и избавление от страха от смъртността.
Традиционно възпяван за усещане за защита и спокойствие, този стих е нещо, към което много практикуващи се връщат, когато искат нещо устойчиво, за което да се хванат.
Гуру мантра (गुरु मंत्र)
गुरुर्ब्रह्मा, गुरुर्विष्णु
गुरुर्देवो महेश्वर:
गुरुर्साक्षात् परब्रह्म
तस्मै श्री गुरुवे नमःGuru Brahma Gurur Vishnu
Guru Devo Maheshwaraha
Guru Saakshat Para Brahma
Tasmai Sri Gurave Namaha
Това е санскритска шлока, която почита Гуру — учителя или духовния водач.
- „Гуру Брахма Гурур Вишну“ — учителят е уподобен на Брахма, създателя, и Вишну, пазителя: този, който помага за създаването и поддържането на израстването на ученика.
- „Гуру Дево Махешвараха“ и към Махешвара, друго име на Шива, принципа на преобразяването: водачът, който помага на ученика да се освободи от старото си аз.
- „Guru Saakshat Para Brahma“ - учителят е назован като жива връзка с Пара Брахма, Абсолюта. Начин да се каже, че напътствието сочи отвъд самото себе си.
- „Tasmai Sri Gurave Namaha“ - заключителният поздрав, израз на благодарност и уважение към учителя.
Шлоката поставя учителя в центъра на пътя. В традицията тя се поднася като начин да се изрази благодарност за полученото по пътя напътствие.
Мантра Шива Гаятри (शिव गायत्री मंत्र)
ॐ तत्पुरुषाय विद्महे
महादेवाय धीमहि
तन्नो रुद्रः प्रचोदयात्।Om Tatpurushaya Vidmahe
Mahadevaya Dhimahi
Tanno Rudrah Prachodayat
Мантра, отправена към Рудра, друго име на Шива, изречена в метъра Гаятри. Тя е постведическа адаптация в класическата форма Гаятри, а не самостоятелен ведически стих.
- „Om Tatpurushaya Vidmahe“ започва с „Om“ - сричката, възприемана в тази традиция като звука на сътворението. „Tatpurushaya“ назовава Шива като върховния, отвъд формата; „Vidmahe“ означава „нека познаем“ или „нека медитираме върху него“.
- „Mahadevaya Dhimahi“ - „Mahadevaya“ означава великият бог; „Dhimahi“ - съзерцаваме. Покана да насочим ума към Шива.
- „Tanno Rudrah Prachodayat“ - „нека Рудра ни вдъхновява и напътства“. Ред, поднесен като молитва за яснота, а не като гаранция за нея.
Почтителна и тиха, тази мантра се рецитира с надеждата да донесе усещане за напътствие и вътрешна устойчивост.
Мантра Брахма Гаятри (ब्रह्मा गायत्री मंत्र)
ॐ वेदात्मनाय विद्महे
हिरण्यगर्भाय धीमहि
तन्नो ब्रह्मा प्रचोदयात्।Om Vedathmanaya Vidmahe
Hiranya Garbhaya Dheemahi
Tanno Brahma Prachodayat.
Мантра, отправена към Брахма, божеството създател в индуистката космология, отново адаптация във формат Гаятри, а не ведически стих.
- „Om Vedathmanaya Vidmahe“ започва с „Om“. „Vedathmanaya“ назовава Брахма като въплъщение на Ведите; „Vidmahe“ - нека познаем или медитираме върху него.
- „Hiranya Garbhaya Dheemahi“ - „Hiranya Garbhaya“ е „златната утроба“, образ на космическия източник на сътворението; „Dheemahi“ - съзерцаваме. Обръщане към идеята за произхода и съзиданието.
- „Tanno Brahma Prachodayat“ - „нека Брахма ни вдъхновява и напътства“, тук в смисъла на творческа яснота и мъдрост.
В традицията тази мантра се свързва с творчеството, ученето и новото прозрение - подходяща е за съзерцание в началото на работа, която изисква ясен и отворен ум.
Говинда Джая Джая (गोविन्द जय जय)
गोविन्द जय जय गोपाल जय जय।
राधा रमण हरिबल हरिजय जय जय॥Говинда джая джая, Гопала джая джая
Радха-рамана Хари-бал Хари-джая джая
Това е кратък, популярен предан припев, ред от бхаджан или киртан, който се пее, а не класическият осемстихов „Говиндаштакам“, приписван на Ади Шанкарачаря. Той прославя бог Кришна в образите му на Говинда и Гопала, заедно с неговата съпруга Радха.
- „Говинда джая джая, Гопала джая джая“, приветствия към Кришна като Говинда, този, който носи наслада на сетивата, и Гопала, защитникът на добитъка, напомнящ за живота му като пастир. Повтарящото се „джая джая“ е радостен припев на възхвала.
- „Радха-рамана Хари-бал Хари-джая джая“, „Радха-рамана“, този, който носи радост на Радха, назовава връзката между Кришна и Радха; „Хари-бал“ говори за силата на Хари. Отново „джая джая“ носи радостта на напева.
Лек и повтарящ се, този напев е от онези, които се пеят в група, където самият ритъм носи предаността - празнуване на връзката между Радха и Кришна.
Мантра на Шива (शिव मंत्र)
ॐ नमो शिवाय गुरवे सच्चिदानन्द मूर्तये नमस्तस्यै नमस्तस्यै नमस्तस्यै नमो नमः
Ом Намо Шивая Гураве Сатчидананда Муртае
Намастасие Намастасие Намастасие Намох Намаха
Санскритска молитва в чест на Шива и Гуру, изградена върху добре познатото ядро „Ом Намо Шивая“.
- „Ом Намо Шивая“, централната шайва мантра. „Ом“ се възприема като първичния звук; „Намо Шивая“ означава „Прекланям се пред Шива“ - израз на почит.
- „Гураве“, обръщение към Гуру, учителя, който води търсещия по пътя.
- „Сатчидананда Муртае“, описващо формата на учителя като Сат (съществуване), Чит (съзнание) и Ананда (блаженство): въплъщение на истината и радостта.
- „Намастасие Намастасие Намастасие Намох Намаха“, четворен поздрав. Повторението е съществено: всеки път забавя дъха и задълбочава вниманието.
Този напев обединява Шива и Гуру в един ред на почитание. В индуистката практика се поднася като молитва, медитация или тихо приношение.
Айгири Нандини (ऐगिरि नंदिनि)
आयि गिरिनन्दिनि नन्दितमेदिनि विश्वविनोदिनि नन्दिनुते गिरिवरविन्ध्यशिरोऽधिनिवासिनि विष्णुविलासिनि जिष्णुनुते॥ भगवति हे शितिकण्ठकूटमिन्दिनि विमलाविभूतिंविचित्रबान्धुरत्वंसमितिन्दुते। द्राक्षादिचुतकञ्चुकापुरूषायस्तेजस्विनीनांपतितामवल्लतेन्दुरूपे॥
Ayi giri nandini nandhitha medhini
Viswa vinodhini nandanuthe
Giri vara vindhya shirodhini vasini
Vishnu vilasini Jishnu nuthe
Bhagavathi hey sithi kanda kudumbini
Bhoori kudumbini bhoori kruthe
Jaya jaya he mahishasura mardhini
Ramya kapardini shaila Suthe
Това е въздействащ химн - стотрамът на Махишасура Мардини, традиционно приписван на Ади Шанкарачаря, посветен на богиня Дурга в образа ѝ на Махишасура Мардини, убийцата на демона бивол Махишасура. Това е предано стотрам, а не ведически стих.
- „Ayi Giri Nandini Nandhitha Medhini“ - към Дурга се обръщат като към дъщерята на планината, тази, която носи радост на земята.
- „Viswa Vinodhini Nandanuthe“ - тя, която радва вселената, източник на радост за всички същества.
- „Giri Vara Vindhya Shirodhini Vasini“ - тя, която обитава върховете на планината Виндхя и Хималаите: образ на сила, вкоренена в планините.
- „Vishnu Vilasini Jishnu Nuthe“ - назовава мястото ѝ в по-широкия пантеон, където е почитана редом с Вишну.
- „Bhagavathi Hey Sithi Kanda Kudumbini“ - „Бхагавати“, божествената богиня, тук наричана също майка на Сканда, в майчинския си аспект.
- „Bhoori Kudumbini Bhoori Kruthe“ - тя с многобройното семейство, щедра в благословиите си.
- „Jaya Jaya He Mahishasura Mardhini Ramya Kapardini Shaila Suthe“ - победният припев към Махишасура Мардини, възхвалявана също като прекрасната с рошава коса, дъщеря на планината.
Енергичен и ритмичен, този химн се изпълнява в чест на силата на Дурга и победата ѝ над тиранин - песнопение за решителност, а не за покой.
Мантра на Нарасимха (नरसिंह मंत्र)
ॐ उग्रं वीरं महा विष्णुं
ज्वलन्तं सर्वतो मुखं नृसिंहं भीषणं भद्रम्।
मृत्यु मृत्यु नमम् यहाम्॥Om Ugram Veeram Maha Vishnum
Jwalantam Sarvato Mukham Nrisimham Bhishanam Bhadram
Mrityu Mrityu Namam Yaham
Мантрата на Нарасимха, известна също като Маха мантрата на Нарасимха, е пураническо призоваване, отправено към бог Нарасимха, четвъртия аватар на Вишну.
- „Om Ugram Veeram Maha Vishnum“ започва с „Om“. „Ugram Veeram“ назовава Нарасимха като свирепия и смелия, а „Maha Vishnum“ го признава за проявление на великия Вишну.
- „Jwalantam Sarvato Mukham Nrisimham Bhishanam Bhadram“, описание на неговия пламтящ, вселицев и страховит образ. „Bhadram“, благоприятният, показва доброжелателността, скрита в този суров образ.
- „Mrityu Mrityu Namam Yaham“, стих, възприеман като молба за защита и освобождаване от страха от смъртта.
Песнопението се основава на защитния аспект на Нарасимха и се рецитира от поклонници, търсещи усещане за закрила в трудни времена.
Radhe Radhe Bol (राधे राधे बोल)
राधे राधे बोल सजनी
सखी राधे राधे बोल
हरे कृष्ण हरे कृष्ण बोल सजनी
सखी हरे कृष्ण हरे कृष्ण बोलRadhe Radhe Bol Sajani
Sakhi Radhe Radhe Bol
Hare Krishna Hare Krishna Bol Sajani
Sakhi Hare Krishna Hare Krishna Bol
Предано песнопение, посветено на Радха и Кришна, божествената двойка в традицията на бхакти.
- „Radhe Radhe Bol Sajani“, нежен призив да се възпее името на Радха.
- „Sakhi Radhe Radhe Bol“, покана към приятел да се присъедини, заедно.
- „Hare Krishna Hare Krishna Bol Sajani“, фокусът се насочва към Кришна, като името му се призовава с обич.
- „Sakhi Hare Krishna Hare Krishna Bol“, отново покана към спътник да пее заедно с вас.
Това е песнопение за компания и топлина, изпято нежно, често заедно с други хора, като начин имената на Радха и Кришна да останат близо до вас.
Как се повтаря мантра
Редовната практика с мантра започва просто. Ето един начин да започнете стъпка по стъпка.
Подготовка
- Намерете тихо място. Изберете спокойно място, където можете да насочите вниманието си към звука, без да ви безпокоят. Запалването на пръчица тамян е един тих начин да отбележите началото на практиката си.
- Седнете удобно. Настанете се в отпусната, изправена поза. Сукхасана (лесна поза) или Падмасана (поза лотос) са подходящи, но е достатъчно всяко място за сядане, което позволява на гърба ви да остане изправен.
- Формулирайте намерение. Назовете пред себе си това, с което сте днес - желание за спокойствие, яснота или няколко неспокойни минути. Някои хора обичат да държат камък, който да запази намерението им, поставен до тях като малко напомняне.
Ангажирайте ума
- Представете си божеството. Ако това подхожда на практиката ви, визуализирайте божеството, свързано с мантрата, като леко задържате образа, докато повтаряте мантрата.
- Разберете мантрата. Прочитането на значението зад думите, както е обяснено по-горе, помага да задълбочите фокуса си и да направите практиката своя.
Самото пеене на мантрата
- Произношение. Стремете се към внимание, а не към съвършенство. Добър запис ще обучи слуха ви по-бързо от всякакъв фонетичен правопис.
- Сила и тон. Започнете безмълвно, след това произнасяйте мантрата тихо на глас, като оставяте гласните да прозвучат с пълната си дължина, за да има звукът пространство да се уталожи.
- Мелодия и ритъм. Ако ви идва естествено, добавете проста мелодия и поддържайте равномерен, спокоен ритъм.
- Използвайте джапа мала (по желание). Джапа мала със 108 мъниста позволява на пръстите ви да броят, по едно мънисто за всяка мантра, така че умът ви да остане сладука, а не с броя.
Завършване на кръга
- Повторения. Традицията препоръчва 108 повторения, затова малата има 108 мъниста. Завършете с малко тишина и оставете вибрациите да утихнат; веднъж ударена пеещата купа е нежен начин да отбележите края.
За редовна практика
- Постоянство. Редовната практика задълбочава ползите от нея. Една леко несъвършена мантра, изпълнявана всеки ден, струва много повече от безупречна мантра, изпълнена веднъж.
- Използвайте таймер. Ако броенето ви разсейва, вместо това настройте таймер за 15 до 30 минути.
- Кратки сесии. Няколко спокойни минути със съсредоточено пеене на мантра преди напрегнат момент могат да са достатъчни, за да успокоят дишането.
Заключителна мисъл
Тези десет мантри се връщат към много различни традиции - една е истински ведическа, а останалите са пуранически, предани или фолклорни, но споделят една и съща проста структура: фраза, повтаряна с внимание. Обстановката помага. Някои хора запалват аромат на сандалово дърво за усещане за покой или държат камък наблизо - наситеното синьо на лапис лазули за онези, които се чувстват привлечени от гласа, топлото сияние на карнеола за топлина, или поставят свещ, която да пази тишината.
Нито един от тези предмети не върши работата вместо вас. Те просто задържат ритъма, докато пеете мантрата. Самата практика - фокусът, повторението, връщането към нея - е ваша и именно тя има значение. Започнете с мантрата, която ви привлича, поседете няколко минути и позволете тя да се превърне в малък, постоянен ориентир, на който денят ви може да се опре.
